Годината е 2007, пада се 13 април – уикендът на Великден. Варна и цялото северно крайбрежие са окупирани от румънци. „Всеки уикенд, откак сме в евросъюза, е така“, обяснява продавачка в магазин в центъра на морския град. „Опразниха дори Adidas-а“, отбелязва минувач. „Да не съм в Букурещ, веее“, провиква се недоволен варненец.
Това са скици от комичния репортаж на „Капитал“ от първата пролет на членството в ЕС. Границите се отвориха, единственият тогава мост се препълни, а северните курорти се видяха в чудо, когато румънските туристи се изляха с хиляди по пътищата и хотелите.
Това беше внезапен досег на българската икономика с румънската в ЕС. За бизнес, израснал в югоембаргото и затворените граници, и за хора, свикнали да мислят за съседите си като за изоставащи, това първо осъзнаване на силата и възможностите на общия пазар беше шок, но и обещание. Няма как, изглеждаше тогава, нещата да не стават по-добре.
Да, румънците (изненадващо) имаха по-висок стандарт, но имаха същия манталитет, Букурещ беше най-големият близък метрополис за цяла Североизточна България и ако пътищата и жп линиите се оправеха, а Шенген махнеше границата, връзките щяха да са още по-лесни. Еврофондовете щяха да се излеят, а икономиката щеше да се устреми в небето.
Точно 16 години по-късно отново е Великден и въпреки че нещата изглеждат подобни, нещо е различно.
Румънските туристи са редовно присъствие по Северното Черноморие, но стандартът им е вече доста по-висок. Букурещ се сближи много повече с Виена, отколкото с Варна, Шенген е все така далеч, пътищата са все така разбити, а мостовете на Дунава изглеждат все по-дълги и трудни за пресичане. Икономиките минаха през няколко кризи и след всяка от тях румънската ускоряваше по-добре. А най-сериозната, но недоловима разлика, е в манталитета, който се промени бавно, но значително (за да разберете колко, опитайте се да дадете подкуп на румънски пътен полицай – но не отговаряме за последствията).
И защото сравнението е основният начин да измерваш скоростта, с която се движиш, „Капитал“ пресече Дунава и отиде да провери какво помогна на Румъния да ускори така. Срещнахме се с икономисти, анализатори, политици и бизнесмени от Букурещ и Клуж, за да установим какво стои зад румънския модел и къде и как той се различава от българския.
/Капитал/