Зехтин „екстра върджин“ по едно евро литъра. Прочетете го още веднъж.
Това не е слух и не е реклама. Това е официално ценово предложение, подадено по обществена поръчка за доставка на храна на Детска градина „Бреза“ в Пловдив — публикувано в системата за електронни обществени поръчки, достъпно за всеки гражданин с няколко клика.
И зехтинът не е единственият пример. По същата процедура, по публикуваните ценови предложения, четем и следното: агнешко месо около 2,16 евро за килограм, орехова ядка по 2,10 евро за килограм, варено-пушено птиче филе по 1,15 евро, готварска сметана към 0,60 евро — всичко това с включена доставка до Пловдив. Биокисело мляко от 400 грама — по 0,64 евро.
Всеки, който е влизал в магазин напоследък, знае, че тези продукти струват няколко пъти повече на щанда — в зависимост от разфасовката и промоциите. И тук започват съвсем нормалните въпроси.
Ако тези оферти отразяват реални и устойчиви пазарни цени — защо същите продукти не се предлагат така свободно на всички ни? Това би било чудесна новина за всеки български потребител, за всеки ресторантьор и за всеки собственик на квартален магазин. Нека тогава тези цени излязат на светло и да ги ползваме всички.
Ако обаче подобни цени не могат да се получат при обичайни търговски условия — тогава обществото има пълното право да попита откъде идва тази огромна разлика между офертите по обществени поръчки и касовата бележка, която гражданите плащат всеки ден.
Има и още един факт, който си струва да се отбележи трезво, без емоция. Две от фирмите, подали оферти — и двете от един и същи град, Севлиево — са предложили до стотинка едни и същи цени по няколко различни продукта. Аз не твърдя нищо. Не обвинявам никого и не казвам, че някой е нарушил закона. Но идентичните оферти са именно от нещата, които Комисията за защита на конкуренцията съществува, за да преценява — не аз и не читателят.
Затова предлагам нещо просто и напълно законно.
Тези документи са публични — всеки гражданин може сам да ги отвори в системата за електронни обществени поръчки и да ги прочете. А въпросите, които будят, заслужават да стигнат дотам, докъдето трябва: до възложителя, който е избрал тези оферти, и до компетентните органи — Комисията за защита на конкуренцията, Агенцията по обществени поръчки, финансовата инспекция. Тяхна работа е да кажат дали всичко е наред. И ако е — толкова по-добре.
А има и една възможност, която е добра новина при всеки изход. Ако тези фирми наистина могат да доставят зехтин по едно евро и агнешко по две, нека земеделското министерство ги покани да заредят с тях т.нар. кошница за основни хранителни продукти. Печели цялата страна.
Толкова е просто. Ако е истина — да го чуем всички и да се възползваме. Ако не е — да го провери онзи, чиято работа е да проверява.
А дотогава зехтинът по едно евро литъра ще стои като въпрос, на който все някой дължи отговор.