Няма гражданин, който да не е бутнал плик в нечий джоб, когато от получателя му е зависело решаването на важен проблем. Знаем всичко за корупцията, дори не обръщаме внимание, че според закона носим наказателна отговорност и пак даваме. И сигурно отново ще даваме, когато някой усмихнат доктор, чиновник или всякакъв овластен субект намекне, че трябва да дадем!
А когато се опре до незаконното строителство, става дума за огромни суми.
В същото време в последните години, строителството в България преминава през впечатляващ бум, като броят на новоизгражданите сгради нараства с всяка изминаваща година.
Ниската цена и неквалифицираната работна ръка са основните проблеми в строителството, твърдят от бранша.
Трябва да признаем обаче, че когато става въпрос за инвестиция, ние самите предпочитаме да вложим най-малко и да спечелим най-много. В строителството този аспект на бизнеса често изпада в крайност. Така например днес ставаме свидетели дори на обществени поръчки, в които участниците се борят да изпълнят критерия „най-ниска цена“. Макар и направено, за да защити интереса на инвеститора, това правило води след себе си много възможности за спекулации както с неговите средства, така и с участниците в строителния процес.
Това обикновено означава влагането на възможно най-бюджетните материали с недостатъчно задоволително качество, както и използването на нископлатен труд.
Въпреки че е един от най-бързо развиващите се у нас, секторът е ниско платен, в сравнение с други такива. Това принуждава опитните специалисти – строителни работници, да сменят местоработата си сезонно или постоянно в западноевропейските страни, където заплащането е по-високо. Макар и в по-малка степен същото се случва и със специалистите-проектанти.
Така браншът е принуден да остане в порочния кръг – докато заплаща малко, трудно ще получи квалифицирани работници, но и докато такива няма, той не е мотивиран да повиши възнагражденията.
Междувременно, критиките за липсата на стриктни проверки и контрол върху строителните материали също нарастват.
Според някои експерти, ДНСК не извършва достатъчно последователни и подробни проверки върху строителните материали. Повечето сгради у нас се строят с техническо разрешение, осигурено от ДНСК, но това не гарантира, че материалите, използвани при строежа, са в съответствие със зададените стандарти и изисквания. Вместо това, ДНСК нерядко се ограничава само със сверяване на представените документи и редовна видима инспекция на строителната площадка. Това оставя широко поле за злоупотреби и потенциални опасности за безопасността на сградите и хората в тях.
В Дирекция „Национален строителен контрол“ действа скандален механизъм за безкрайно протакане на издаването на разрешителни за нови сгради под претекст, че се извършва контрол по издаването на Акт 16, разказват самите служители. Измислени са няколко хватки. Според тях, тези схеми са направени, за да може строителните предприемачи да бъдат притиснати до стената и да си плащат, ако искат бизнесът им да върви успешно.
Работещите в ДНСК разказват как засичат по коридорите добре облечени бизнесмени да щъкат с куфарчета, преди да са получили заветния Акт 16.
Факт е, че чувствителността на хората и съмненията за наличие на корупционни схеми се засилва все повече. Всеки строителен предприемач чака да получи Акт 16, за да започне да реализира обектите си. Купуващите жилища или търговски обекти държат да има такъв преди да инвестират в подобни имоти. Процедурата за издаването на този документ, който удостоверява, че една сграда е годна и безопасна за експлоатация се оказва изкуствено удължена, а сред причините за това прозират възможности за рекет и корупция.
Според самата ДНСК, това може да се оправдае със засилен контрол, а всъщност са узаконяване на корупционни практики.