Отклоняват надеждите на правителството на Бойко Борисов да бъдат освободени до края на тази година от унизителния контрол за върховенството на закона, въведен само за България и Румъния от първия ден на тяхното членство в ЕС.
След 10-годишното прилагане на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), Румъния е на път да достигне европейските стандарти в областта на правосъдието и правовата държава, както и в борбата с корупцията. На България обаче все още предстои дълъг път. Това става ясно от проучване,
поръчано от Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент, цитиран от в. Сега. Влиятелната парламентарна комисия, която следи за изпълнението на бюджета на ЕС, стигна до извода, че двете държави са на различно ниво на борба с корупцията и реформата на съдебната система.
Независимата румънска евродепутатка Моника Маковей, бивш министър на правосъдието, направи следното сравнение: „В Румъния са осъдени за корупция 13 министри, 90 депутати и 88 магистрати (съдии и прокурори), а в България не са осъдени на такова високо ниво. Заседанието на Комисията по бюджетен контрол Ингебер Грессле (ХДС, Германия) с отчайващо установи, че след като е навършило 10 години, не е имало никакви точни данни за присъдите на висши длъжностни лица. по които са едни и същи отчети, може да се каже – от сън да го издигнат – каква е ролята на главния прокурор за неефективното правосъдие.
Напредъкът е бил отразен в борбата с организираната престъпност, защото „историческите проблеми на големите силови групировки са преодолени и понастоящем са насочени към справяне с обичайното организирано престъпление и престъпленията на белите якички“. За съдебната власт се казва, че „продължаващото влияние на изпълнителната власт“ върху нея предизвиква възражения. Но „най-слаб напредък е постигнат в областта на борбата с корупцията“, се казва в доклада, който е сто страници. Докато от България все още се очакват видими резултати, главното изискване за Румъния е да гарантира необратимостта на реформите. Ингебор Гресле предупреди, че „реформите могат да бъдат обратими, но не са възможни очакванията на гражданите за справедливост“.
От българските евродепутати най-активно в изявлението беше Георги Пирински (БСП), който каза: „В нашето общество има не само очакване, но и решителност за постигане на забележими резултати“. Той даде пример за протестите напоследък в защита на природния парк „Пирин“, мотивирани от подозрение за корупция в инвестиционните намерения, защитени от правителството, защото фирмата, която иска да ги изпълни, е офшорна и крие физическото си притежание. Въпросът, който поставя доклада на изследователския център, е: „Трябва ли да продължим прилагането на МСП в бъдещето?“. Отговорът е „да“, но с три възможни варианта. Първо, ако МСП продължи действието си, една от вариантите е да преразгледа целите и показателите с националните правителства,а след това Комисията да изготви конкретни препоръки с фиксирани срокове, свързани с тях. Реалистичният срок за изпълнение на тези препоръки може да бъде две години. Като алтернатива, за да се направи по-приемливо продължаването на реформите в МСП и да се преодолеят слабостите в други държави-членки, може да се обмисли въвеждането на „облекчен“ вариант на МСП в целия ЕС. Вече има опит в тази насока, защото през 2014 г. но Комисията на Жан-Клод Юнкер възпрепятства две години по-късно публикуването на второто и реши да го замени с друга процедура, наречена „Европейски семестър“. Трето, рамката за насърчаване на по-систематичното мониториране на корупцията е тази на Европейския семестър,
„На България може да бъде предоставена допълнителна подкрепа за изпълнението на нейната съдебна реформа и стратегии за борба с корупцията“, което означава, че в дипломатическия език ще остане обект на специално внимание в Брюксел. Интересна е поуката от 10-годишните мъки на ЕС да въведе нормите на правото в България и Румъния. „Поуката, която може да се извлече от опита на МСП в България и Румъния, е, че би било подходящо подобна на МСП система да стане част от бъдещите преговори за присъединяване към ЕС, което би спомогнало да се гарантира, че кандидатстващите страни не само транспонират достиженията на правото на ЕС, но и подобряват институциите по начин, които им позволяват да достигнат европейския стандарт на своите съдебни системи към датата на присъединяване и да избегнат останалите последващи системи за мониторинг. „
източник: frognews.bg