На управляващите не им е необходим орган за борба с корупцията, а силна бухалка за саморевитация
От началото на своето съществуване Комисията за противодействие на корупцията и отнемането на незаконно придобито имущество (КОНКПИ, в миналото – КОНПИ, БР) е обект на големи обществени очаквания. Като един величествен Дядо Коледа или всяко висше божество по закон тя е призвана да възстанови чувството за справедливост в обществото. И от управлението на Симеон Сакскобурготски, когато е измислен първообраз на КОНПИ, съдебното решение е в процес на възстановяване.
Но въпреки разширяването на нейните правомощия , комисията има фундаментален проблем – има множество правомощия, но няма ясна идейна концепция за съществуването си и принципни основания за нейната работа.
Причините за това са, че корупцията и престъпността се борят по обвинението на прокуратурата пред съда, който монополно осъжда доказано виновните. След това осъдените изтърпят наказание, третират се негативно от държавата и обществото като осъдени, получават (евентуално) възможност за поправяне, а пред обществото се възлагат правдивост и възмездие.
КПКОНПИ обаче не постигна нито едно от тези неща поради следните причини:
- не е специализирано прокуратура нито по наш, нито, например, по румънския модел, от който много наблюдатели у нас се харесат (но не и авторът на този материал),
- не е съд (макар на управляващите да им се иска да бъдат или поне да не бъдат контролирани от съда),
- не реализира наказателна отговорност и последиците й.
КПКОНПИ е административен апарат с три други функции:
- събира и проверява имуществените декларации на редица високопоставени лица от властта,
- при установено разминаване в имущество или при повдигане на обвинение за редица престъпления прави проверка на имуществото на лицата и пристъпва към гражданска конфискация, ако има данни за такава,
- произнася се за наличието или липсата на конфликт на интереси.
Затова е неприемливо въпроса доколко това е допустимо според българското законодателство и съгласно правото на ЕС (очаква се произнасяне на Съда на ЕС). Липсва гаранция и че конфискацията не се прави по политически причини, след като ръководството на КПКОНПИ се определя само от политическия силен партия.
След като изяснихме какво е и, по-важно – какво не е КОНПИ, ще коментираме следните събития отпреди дни.
Само преди седмица Върховният касационен съд (ВКС) постанови тълкувателно решение, с което прие, че прекратяването на наказателното преследване е абсолютна пречка за последваща гражданска конфискация. Макар и да е тълкуванието на втория КОНТИ закон, внесен от ГЕРБ, и подкрепен от тогавашното мнозинство в парламента от 2012 г., с което в действителност КПКОНПИ стана безполезен от гледна точка на борбата с корупцията, решението взето тревога.
По-конкретно ВКС повдигна отново следните въпроси:
- доколко в българската правна доктрина е допустимо изобщо съществуването на конфискация, когато това не е свързано с наказателно преследване и осъждане,
- има ли незаконно придобито имущество, когато действията му са не престъпни по своя характер?
След като нямате ясен отговор на тези допълнителни два въпроса, пак остава помайването какво точно е КПКОНПИ и за какво е възможно да се ползва. Съществуването на КПКОНПИ под всички свои форми е сериозно юридическо отпор. Докато юристите се чудят години наред какво точно е КОНПИ, председателят на правната комисия в парламента Даниел Кирилов, ГЕРБ, ДПС и т.н. патриоти за по-малко от седмица приеха окончателни промени в закона за КОНПИ, с които:
- бламират тълкувателното решение на ВКС,
- разширяват правомощията на КПКОНПИ да проверят всеки български гражданин от раждането до смъртта му,
- с обратната сила (отречен от цивилизования свят) обявиха, че за неприключените дела по старите КОНТИ закони ще се прилага новият закон и то с обратна дата. Този подход, освен хаос в читателя, предизвиква хаос и в ума на правоприлагащия юрист и е на път да причини и държавни хаос.
Защо се прави това, нали?
Корупцията се бори с ефективна прокуратура и независим съд, но това крие риск за самите управляващи и за близките до тях партии и бизнеси.
Вместо това гласуваните законодателни промени поставят под съмнение, че на управляващите по-скоро не трябва да има орган за борба с корупцията, а силна бухалка за самореправа. Публичната тайна е, че от употребата на силови групировки през 90-те преминаха към употребата на репресивни държавни структури – изглежда, че е легитимно, защото е с пари на данъкоплатеца. Най-важното е, че по този начин съдът, който все още не е напълно политически подчинен, е заобиколен. А само подчинените институции утвърждават угодно управленския произвол.
Защо е излишно ли?
Защото недекларирането на доходите и имуществото може да бъде преследвано:
- като основание за проверка и ревизия от НАП,
- при съмнение за престъпление може да бъде проведено разследване и последващо повдигане на обвинение по глава седма от Наказателния кодекс „Престъпления против финансовото, данъчното и осигурителното осигуряване“. Прокуратурата и НАП всъщност разполагат с правомощия, за които настоява КПКОНПИ и предполагат, че те могат да се възползват по-добре от тях.
Освен това, всяка процедура за ограничаване или потенциално ограничаване на основните права и свободи спрямо личността не може да бъде без мярка, без срок и без възможност за защита при всяко действие. Това, обаче, депутатите от юридическата комисия явно не знаят, а дори да го знаят – не го разбират, защото отварят врата за безсрочна проверка от КПКОНПИ, а с това и за безмерно произвол.
Апропо, само преди няколко дни, на 10-ти декември, са се родили 73 години от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека. Български граждани, юридическата комисия на избраното от вас народно събрание, българското политическо статукво и КПКОНПИ ви поздравяват с законови промени по повод.
Източник: www.mediapool.bg