През последните две години популизмът в българския политически живот изхвърли зад борда бюджетната дисциплина. Перманентната предизборна обстановка тласка политическите партии към най-лесния за тях път за печелене на гласоподаватели – раздаването на пари. Депутатските изблици на щедрост не са нищо друго освен правенето на помен с чужда пита. С нашите общи пари отделните партии се опитваха да купуват гласове за себе си. За тяхно разочарование виждаме, че разпределението на политическото влияние сред електоралното тяло не се променя съществено от избори на избори. Похарчените пари само увеличават бюджетния дефицит на държавата.
Министърът на финансите каза на висок глас това, което отдавна знаехме. Няма грамотен икономист, който да не разбира, че на тази надпревара по наклонената плоскост към дълговата криза трябва да се сложи край. Задаващата се рецесия в международен план кара все повече правителствени дейци, банкери и анализатори по света да говорят за орязване на разходи и балансиране на бюджетите на по-ниски нива. В този дух са и мненията на сериозните икономисти у нас.
Първият очевиден проблем пред балансирането на бюджета е, че лесно се дава, а трудно се взима. Веднъж изпуснат от бутилката, духът на популизма трудно се връща в нея. Всяка политика на бюджетни рестрикции е непопулярна и за да успее се нуждае от широка обществена подкрепа. Точно тук се очертава най-големият проблем у нас. Липсата на воля у политическите партии е очевидна, но да се надяваме, че резултатите от поредните избори ще ги отрезвят и ще накарат бъдещите депутати да се съобразяват в по-голяма степен с реалността.
За да успее политиката на ограничения, трябва да получи широко разбиране и обществена подкрепа. Така идваме до втория, още по-голям проблем. Той може да се определи като ЛИПСА НА СПРАВЕДЛИВОСТ. Българите не са чак толкова глупави и сигурно биха разбрали необходимостта от затягане на коланите в трудни времена, ако то важи за всички в справедливо съотношение. Разумните хора не искат да оставят на децата си да им плащат дълговете. Чувството за липса на справедливост обаче се издига като непреодолима бариера пред разумните решения. Как да накараш хората да изтърпят временни лишения, да преглътнат намаляване на жизненото им равнище, ако те са убедени, че в същото време кражбите на милиони и милиарди от общия ни джоб продължават? Отдавна медиите гърмят за грандиозни корупционни скандали, въвлечените персонажи се заливат с обвинения и контраобвинения. В същото време гражданинът се пита: Колко от участниците в престъпните схеми бяха осъдени и вкарани в затвора? Колко от откраднатите милиони бяха върнати в държавната хазна?
Възстановяването на финансовата стабилност на държавата ще изисква замразяване на доходите на големи групи от населението в момент, когато инфлацията ги изяжда. Такива жертви могат да се поискат от хората, ако те виждат, че ограниченията важат за всички, ако възстановим усещането за справедливост в обществото. В противен случай реакцията може да бъде социално недоволство и бунт срещу системата. Отчайваща перспектива, нали?
Ясно е, че успешната борба с корупцията става основа за оздравяване на финансите на държавата и в пряк, и в косвен смисъл. Нищо чудно затягането на кранчето пред източването на публичните ресурси да икономиса повече пари на бюджета от раздадените за увеличение на пенсиите през последните две години. Правосъдната реформа не може да остане само занимание за мастити юристи в мрачни кабинети. Тя е една от най-важните задачи пред обществото ни. Липсата на правосъдие не само разрушава морала на обществото. Безнаказаността на злоупотребите и кражбите бърка пряко в джобовете на всички нас. Тя прави неприемлива за мнозинството граждани всяка разумна от икономическа гледна точка реформа. Без повече социална справедливост икономическата ефективност ще остане химера, а след време пак ще се питаме: Защо въпреки уж щедрото раздаване на пари останахме най-бедните в Европа?
/fakti.bg/