Антикорупционните органи в САЩ и Швеция разглеждат жалба, в която се твърди, че шведският филиал на американска компания е предлагал подкуп от десетки милиони долари на институция, тясно свързана със сина на турския президент Реджеп Тайп Ердоган. В замяна компанията е искала да си осигури господстващо положение на турския пазар, съобщава „Ройтерс“ в свой специален доклад.
Според жалбата, подадена до властите от физическо лице, планът на компанията Dignita е бил администрацията на президента Ердоган да приеме разпоредби, които да увеличат продажбите на техен продукт. Става въпрос за продажба на алкотестери.
В замяна на 10-годишно търговско споразумение със специална оферта, Dignita се ангажира да плати десетки милиони долари под формата на такси за лобиране чрез подставена компания на две институции, в които член на управителния съвет е Билал Ердоган.
Предложеният план е подробно описан в комуникационни и бизнес документи, видени и цитирани от „Ройтерс“.
В крайна сметка проектът и евентуалния подкуп не са били реализирани, се казва в жалбата. Всъщност шведският филиал Dignita Systems AB внезапно се е отказал от проекта в края на миналата година, според двама души, запознати с въпроса. Пред „Ройтерс“ американският собственик на дружеството казва, че сделката е била прекратена заради „потенциално опасно поведение“ в Турция.
Въпреки че споразумението не е сключено ситуацията хвърля светлина върху отношенията на определени инвеститори със сина на турския президент. Ердоган наскоро беше избран за нов петгодишен мандат като държавен глава на Турция.
През адвоката си Билал Ердоган коментира твърденията, че е заговорничил с Dignita и каза, че те са „напълно неверни“. По думите на адвоката му това са „мрежа от лъжи“.
Жалбата по случая е пристигнала в американското Министерство на правосъдието и в шведската прокуратура през април. И двата органа са възложили на специален агент и инспектор да извършват предварителни проверки и да установят дали са нарушени разпоредби на американските и шведските закони за борба с подкупите.
И в двете страни дори самото планиране на подобна договорка може да представлява престъпление при определени обстоятелства, твърдят експерти по антикорупция пред „Ройтерс“.
В САЩ нарушение на Закона за чуждестранните корупционни практики (ЗЧКП) може да бъде установено, дори и да не е имало размяна на пари, казва адвокатът Скот Грейтак.
„Но трябва да се докаже, че е имало споразумение и че е имало някакво открито действие, като например откриване на банкова сметка, за да се осигури място, където тези пари да отидат“, обяснява той.