Oсновната цел на една система за превенция на корупция и измами е да въздейства на психиката и да възпира потенциалните корумпирани служители, измамници и крадци да не извършват такива дейности. Какво възпира потенциалните измамници:
- Страх от разкриване
- Размерът и видът на санкциите, понесени от разкритите измамници
- Общественото порицание.
Когато ние, одиторите, говорим за размера и вида на санкциите, имаме предвид „цената на измамата“, която се заплаща от разкритите извършители. За да бъде възпираща, тази цена трябва да е „забранително скъпа“ за измамника. Това означава финансова или социална цена, платена от разкрития измамник, която е толкова висока, че е направо съсипваща за него. И толкова съсипваща, че да откаже потенциален измамник да участва в корупционни схеми или измами, за да не му се наложи да плати тази забранително висока цена. А тя трябва да има различни компоненти като глоба, задължителен период затвор и социално порицание под формата на забрана за работа в публичния сектор. От моя опит в чужбина си спомням, че организацията (американска) можеше да наложи санкция на разкритите измамници под формата на спиране на пенсията на служителя за периода, в който той е работил в нея. Частта, която се плаща от организацията, в размер на 60% можеше и често се отнемаше от пенсионната партида на разкрития измамник, а натрупаните средства в нея се прехвърляха на другите служители.
Един депутат в Народното събрание ми сподели, че знае, че в Германия на държавните служители, уличени в корупция и измами, не им се признават за пенсионен стаж годините, през които са работили за държавата. Това е същото. Отнемането на пенсията за стажа в публичния сектор е забранително висока цена, която трябва да се приеме от парламента.
За мен цената на корупцията и измамата, която се плаща от разкритите измамници в България, е смехотворна и по никакъв начин не обезкуражава държавните и общинските служители да участват в корупционни схеми или други измами. Всички политици, дори от тези партии, чиито лидери са обвинявани в огромна корупция и рекет, декларират, че те са против корупцията и кражбата на обществен ресурс. Често някои политици казват, че корупцията е най-голямото зло за нашата държава. Ето защо аз мисля, че всички те биха се съгласили или поне на теория биха подкрепили законодателни мерки, които да направят корупцията забранително скъпа за разкритите служители в държавни и общински структури, взели подкупи или участвали в други кражби или злоупотреби с държавен ресурс. Ако откажат, бих искал да чуя техните аргументи. Не разбирам какво ще им попречи да го направят, освен ако не са корумпирани и се страхуват при разкриване да платят тази забранително висока цена.
Смехотворен закон за защита на податели на сигнали
На 20 октомври 2023 беше публикувана втората версия на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Моят анализ на закона сочи, че той е нарочно написан само за да отбие номер, а предвидените санкции са смехотворни и не възпират корумпираните, крадците и техните съучастници да упражняват репресии срещу податели на сигнали. Това действа възпиращо на свидетелите на корупция и измами да подават сигнали поради страх от репресии.
Единствената санкция срещу физическо лице, което упражнява репресии срещу податели на сигнали, се посочва в чл. 43 – глоба в размер от 2000 до 8000 лв. Не се предвижда този служител да бъде уволнен и да има забрана да работи до живот в публичния сектор. Това означава, че аз мога да открадна 1 млн. лв. и да уволня този, който подаде сигнал срещу мен, и единственото нещо, с което може да ме накажат по закон, е 4000 лв.
/capital/