Системата за електронно гласуване за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от професионалната квота, от една страна, не гарантира тайната на вота, а от друга, създава сериозни съмнения за манипулацията му. Такива изводи могат да се направят от тройната експертиза по делото за касиране на последните избори за членове на съдебния съвет от съдийската квота.
То беше образувано по две жалби на трима от кандидатите – съдиите Атанас Атанасов, Владимир Вълков и Татяна Жилова, както и от съдията от Луковит Владислава Цариградска, която е номинирала кандидат за член на съвета.
В края на юни съдиите гласуваха за свои представители във Висшия съдебен съвет (ВСС). Резултатите се оказаха изненадващи: при ниска избирателна активност, но пък с голяма преднина бяха избрани шестима съдии – всички началници на различни звена в системата. „Изборът изцяло отразява сегашното статукво в съдебната система“, написа тогава преподавателят в юридическия факултет на Софийския университет доц. Христо Христев.
Изготвената експертиза, представена в петък пред съда, на практика потвърди съмненията за възможни манипулации около гласуването. Всички тревожни индикации за нивото на сигурност на софтуера, ползван от ВСС, обаче бледнеят пред данните за масовото гласуване от едно IP от сградата на Върховния административен съд (ВАС) в дните на избора и балотажа – събота и неделя. Експертите, изготвили документа, нарекоха „аномалии“ данните за масово гласуване през 2-3 минути.
Изборна „аномалия“
Струпването на „съдии гласоподаватели“ е още по-необяснимо на фона на факта, че всички те получиха възможност да гласуват дистанционно от домовете си, а даже и от телефона си, със специално раздадени кодове за вход в системата и персонални пароли. Въпреки това безспорно удобство, над 200 гласа за кандидат-членове на ВСС са подадени от сградата на Върховния административен съд. Още по-необяснимо е каква е мотивацията на магистратите да отидат до сградата на ВАС в почивните си дни, защото вотът за членове на професионалната квота на съдебния съвет се провеждаше в събота и неделя.
Най-озадачаващото обстоятелство обаче е масовото гласуване, концентрирано в сутрешните часове на съботния ден, а електронните заявки за вот са подавани към системата през не повече от 3 минути. Ден по-късно (в неделя), по време на балотажа, ситуацията се повтаря, но масовото гласуване става следобед отново от един и същ IP-адрес.
Житейски преведено, подобно поведение означава, че в уикенда, когато се провеждаше изборът за членове на ВСС, съдиите, решили да гласуват за свои представители, почти в идеален синхрон (дори в един и същ час) са отишли да упражнят правото си на глас в сградата на Върховния административен съд, и то при положение че имат възможност да гласуват от домовете си. Ден по-късно, по време на балотажа, са сторили същото.
Специалистите посочиха, че за тях масово гласуване през 2-3 минути от един и същ IP е аномалия, понеже нормалното състояние е всеки отделен компютър да има отделен адрес, а не да е еднакъв за сградата на целия съд. Затова и експертите решили да намерят MAC адресите (уникален номер на хардуерно устройство). Целта им била все пак да видят дали е гласувано от различни компютри. Заключението им е, че не са намерили нито един MAC адрес.
/capital.bg/