България прокуратурата по правило действа с двоен стандарт. За едни случаи се вдига шум, вадят се документи от наказателното производство, оповестяват се СРС-та и лични данни, а други случаи са скривани от достъп до обществена информация. Това каза юристът Александър Кашъмов в подкаста „Първа точка“.
Повод за коментара му беше случая с криптобанката Nexo.
Уточнявайки, че не познава в детайли случая, Кашъмов изтъкна политическия момент, в който държавното обвинение оповести казуса: непосредствено преди президентът Румен Радев да връчи третия мандат за съставяне на правителство, за който неофициално се твърдеше, че ще отиде при „Демократична България“.
Адвокатът коментира и изводите от доклада за България на Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (GRECO), към Съвета на Европа. В него се констатира, че прокуратурата не работи, медиите са зависими, а контрастът между нивата на корупция и осъдителните присъди по темата е квалифициран като „поразителен“.
По думите на Кашъмов в поредица прости действия България може да подобри драстично противодействието на корупцията. Юристът каза, че е наложително да се преосмисли начинът, по който работи КПКОНПИ.
„От една страна този орган публикува декларациите на политиците, които са си ги подали, а от друга третира като лични данни (и затова не ги оповестява) действията срещу нарушители“. Като пример Кашъмов посочи, че КПКОНПИ не отговори на редица запитвания по Закона за достъп до обществена информация дали е глобила лидерът на ИТН Слави Трифонов, който с години не декларираше дохода си. „Че е глобен разбрахме от него, след като е благоволил да декларира имуществото си“, каза Кашъмов.
Освен реформиране на КПКОНПИ други стъпки, които България трябва да извърви е да създаде регистри, в които и полицаи и държавни служители да декларират подаръците си. „Подобни мерки работят и в Западна Европа и в Северна Америка“, каза Кашъмов.
Юристът обърна внимание на SLAPP делата (делата шамари), които се завеждат срещу журналисти и граждани с цел всяване на страх и чийто ефект е автоцензура. До края на януари се очаква Върховния касационен съд (ВКС) да създаде регистър за тях, става ясно от думите на Кашъмов.
/capital.bg/