Oще в първите години след като е избран за президент на Грузия (2004 – 2013 г.), Михаил Саакашвили започва значителни реформи в полицията и службите, като в епицентъра е грузинският КАТ. Саакашвили инициира строг процес на прочистване на корумпирани служители, прилагане на прозрачни процедури за набиране на персонал и осигуряване на цялостно обучение на полицейския персонал. Историята за направеното от него е вероятно най-устойчивото клише за това как полицията в България би могла да се реформира. Българското МВР обаче е държава в държавата, а крехките формати на изпълнителната власт днес превръщат подобна реформа в утопия.
Разказите за направеното от Саакашвили в Грузия често пропускат един важен детайл – встрани от кадровите промени те вървят ръка за ръка с въвеждането на новаторски технологии като системи за издаване на електронни фишове и камери за наблюдение.
Има две противоположни страни на монетата, когато става въпрос за контрола и корупцията в системата на пътната полиция. Засилването на контрола води до повече корупция, а това води до повече безнаказаност.
И ако местната власт в столицата няма как да проведе мащабна реформа в МВР, то именно налагането на технологии, които да заобиколят човешкия фактор, би могло да „хакне“ корумпираната система за пътен контрол.
Проблемът: чувството за безнаказаност
Парадоксалното е, че най-често санкционираните нарушения на правилата за движение не са тези, които, грубо казано, бодат очите. Неправилно изпреварване, каране в насрещното, изпреварване или неспиране на пешеходна пътека, отнемане на предимство, маневра от грешната лента, спиране и забранено паркиране (да, вероятността Центърът за градска мобилност да вдигне автомобил, който е спрял на пешеходна пътека и поставя в пряка опасност пресичащите, е в пъти по-малка от това да отстрани кола заради неплатена зона)… това поведение на пътя рядко бива санкционирано, а то е най-видимо за всеки.
Въпреки, че няма емпирично потвърждение, теорията за счупения прозорец, свързваща безредието и вандализираната обществена среда с последващите случаи на тежки престъпления, със сигурност има висока популярност в политиките по опазване на обществения ред. Една неправилно паркирана кола бързо ще повлече още след себе си.
Държавата чрез контролните си механизми лесно може да наложи спазването на някое пътно правило. Да сте чували наскоро за акция „Колан“? Вижте новините преди 20 години – беше всекидневие, но днес е почти обществено нетърпимо да караш без колан.