Тази седмица за осми пореден път излезе „Черната книга на правителственото разхищение“, в която са поместени разследвания на журналисти от различни медии. Разследванията им илюстрират как се харчат и крадат безнаказано държавни пари, както и корупционните модели на разхищение на милиони средства.
Мария Димитрова, главен редактор на „Зов нюз“ от Враца, е една от четиринайсетте автори „Черната книга на правителственото разхищение“, представи в неделя в предаването „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ на БНР разследването си: „Хемусгейт: ромски барон от Лом усъвършенствал стара схема“.
„Когато гръмна скандалът „Хемусгейт“, ние работихме съвместно с разследващия сайт „Bird.bg“. Аз и моя колежка от „Зов нюз“ обиколихме адресите на хората, които са теглили парите от банките и са ги разнасяли в чували. Важните акценти тук са, че сумата, която е изтеглена, бе около 60 милиона лева, а хората, които са го направили, са с изключително нисък социален статус в Северозапада. Нашето разследване стигна до един ромски барон, който е известен като Стъкларя. Той беше натопен от неговия добър приятел Борислав Колев, който пък беше единственият задържан по аферата „Хемусгейт“. Та Колев казал на прокуратурата, че основният организатор на тегленията на пари е човек от Лом и така стигнахме до Георги Георгиев, човекът с прякор Стъкларя. Колев и Стъкларя са приятели от много години. Двамата имат снимка с чисто нова закупена техника за пътища, точно преди да почине шефът на „Агромах“.
Общото между „Агромах“ и схемата с кражбата на милионите е следната: Първо, Колев твърди, че Георгиев (Стъкларя) го е придружавал при тегленето на парите от столична банка, а трябва да знаем за Стъкларя, че през 2016-а е бил задържан за данъчни измами, като обект на разследването е именно строителната фирма „Агромах“ и „Пътища Пловдив“. Т.е. Стъкларят е свързан с тези фирми. Идва логичният въпрос дали именно тези фирми не са свързани и с аферата „Хемусгейт“, затова и разгледахме фирмите на Георги Георгиев (Стъкларя).
Преди това обиколихме хората, които са теглили парите в чували. Трагичен е образът на клошаря, който изтеглил 20 милиона и след това е умрял. Когато пристигнахме в селото на този човек, видяхме, че къща няма, а само някакви руини, а този адрес беше подаден като адрес на фирма. Негов съсед ни каза, че починалият в последствие клошар му поискал, преди да умре, 500 лева на заем, и му казал, че ще тегли много пари и ще му платят добре, и ще може да върне парите. Но клошарят в последствие умря и следата изчезна. Нашите източници твърдят, че Стъкларя го крепят сериозни хора и той не е спирал да работи, като дори и в момента участва в строителни дейности с неговата фирма.
Друг човек от Мездра, обикновен строителен работник, също е сред хората, теглили парите. Оказа се, че този човек е близък роднина на прокурора Тома Томов, който е бивш лидер на Евророма и бивш общински лидер на ДПС в Мездра.“
Изводите
„Схемата е много оплетена и трудно се разбира кой какво е правил. Не могат да се съберат всички факти и доказателства, защото и прокуратурата много бавно събира доказателствата. Ние нямаме никаква информация какво се случва с това разследване вече. Така и не се разбра кои са виновните от върха на държавата. Кои са хората, които са позволили да се случи тази измама. Тези имена ги нямаме. Схемата е толкова добре измислена, че винаги връзката някъде се къса и не можеш да стигнеш до по-високото ниво на отговорните хора. Т.е. връзката се къса и поръчителите не могат да бъдат открити. Но ние срещнахме много празни къщи в това разследване, на които са били регистрирани фирмите бушони. Явно някой е минал преди нас…
И в крайна сметка се оказва, че виновни няма за това нещо. Да, то се е случило, никой не го отрича, но виновни няма, което е големият проблем. И аз не мисля, че силовите структури в страната не са наясно, защото имат огромен ресурс за работа. Мислите ли, че прокуратурата и разследващите не са наясно за тези неща… и ето, нещата отминават, и какво от това. Гръмва едно разследване и после всичко замира. Сега вече не се говори за тези пари от „Хемусгейт“.“
Медийната среда у нас
„През 2008-а започна да става силна медийната група на Пеевски и оттогава сякаш нишката между колегите се скъса. Целта на тази медийна група бухалка беше да страдат издания, които наистина останаха независими. С времето тази медийна група постигна целта си – да разедини нашата професионална общност. В професията намериха място хора, които са много далеч от журналистиката и се промени изцяло дневният ред. Сега вече се търси само сензацията, преекспонират се драмите на хората и това повлия неминуемо върху обществото и скъса отношенията между колегите. Никой не спазва Етичния кодекс, професията ни стана много различна, не такава, каквато трябва да бъде, и вероятно заради това авторитетът ни сред обществото не е такъв, какъвто трябва да бъде.“
В представянето на „Черната книга на правителственото разхищение“ участва и икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев, който написа предговора на книгата. В „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ той коментира журналистическите разследвания в книгата.
„Мисля, че тези истории, а и като цяло историите в „Черната книга на правителственото разхищение“ през годините показват точно това, че разхищението на публичен ресурс не е просто от невнимание, глупост или некомпетентност, не е и форма на прахосничество на обществени средства. Разхищението по смисъла на „Черната книга“ предполага корупция, грабеж и плячкосване на хазната.
Разбира се, винаги когато се харчи публичен ресурс, има място за неефективност, за недоглеждане или мързел, но по-често това, което виждаме, говори за откровена корупция и някаква форма на грабеж. Тоест злонамереност и много често успешен опит за облагодетелстване. Което всъщност не ни отличава от всяка една друга страна в Европа, защото такива опити има навсякъде.
Това, което при нас е по-специфично, е, че при нас се наблюдават дълги периоди, обвързани с политически процеси. Например описаната история за „Капитан Андреево“ се е развивала в периода от над десет години. За „Хемугейт“ – също. И тези случаи поне частично се осветляват само когато нещо се разбърка на политическия терен. И много често всичко това не води до резултат. Тоест в България имаме често концентрация на голямата корупция, и от друга страна, много рядко някакво реално наказание или разследване докрай. Най-често се стига само до медиен скандал и до там. Това показва, че ние, като общество и като медии, трудно можем да наложим осветляване. Т.е. много от скандалите днес са били осветлявани предварително. Примерно „Хемусгейт“ – за строежа на автомагистрала „Хемус“ се говореше от политиците много и то като някакъв позитив – например, че ще се плаща авансово, че ще има директни договаряния с фирми, а в последствие се оказа, че днес го говорим като скандал, който сочи за корупция.
Същото можем да кажем и за КТБ преди години. Всичко, което узнахме, след като фалира банката, беше ясно и описано от няколко медии, но големият политически скандал стана, когато се разбъркаха политическите пластове. Т.е. политиката у нас играе много силна роля за осветяването и тълкуването на скандалите.“
Най-големите усвоители на държавни средства – говори СЕБРА
„През СЕБРА (Система за електронни бюджетни разплащания) може да се види какво харчи държавата и детайли кой какво получава. От текста на „Черната книга за правителственото разхищение“ със заглавие: „Най-големите усвоители на държавни средства – говори СЕБРА“, който разказва за плащания към „Лукойл България“, се разбира, че много пари са били са били концентрирани в ръцете на няколко семейства. Това показва, че колкото и журналистите да правят разследвания, ако няма адекватно разследване от държавата, то няма как да има резултати.
Затова обикновено когато съдебната реформа стигне до пленарна зала в НС, парламентът се разпада. Това го видяхме и преди няколко седмици.“
Чий е интересът да не работят съдебната система и прокуратурата
„На всички тези, които излизат от такива механизми като СЕБРА. А прахосването и разграбването през корупционни схеми влияе на качеството на живот на българите. Ако това крадене спре, драматично ще се усети промяна в качеството на живот на гражданите. Големият проблем е,че когато имаме концентрация на цялата власт за правораздаване в главния прокурор, това позволява усилието да бъдат хванати лошите да зависи от един човек. Затова и се разпадна НС. Така че, то е ясно.“