Интервю на Капитал с г-жа Георгиева непосредствено след акцията на Европейската прокуратура по разследването „Пътят на жълтите павета“, проведена миналия петък в офисите на няколко фирми и Столична община.
Две големи разследвания за по-малко от месец след дълго мълчание. На какво сме свидетели, г-жо Георгиева – на обрат в активността на Европейската прокуратура в България или това просто е резултат от натрупване?
Нека да започнем с това, че когато Европейската прокуратура започна работа имаше около 200 дела за престъпления, извършени след 2017 г., които ни бяха изпратени и по които ние трябваше да се произнесем дали сме компетентни и дали трябва да ги вземем. За един дълъг период ние се занимавахме основно с преценки на делата.В момента има образувани над 200 производства, но отсега трябва да е ясно, че не всички ще стигнат до съда, а причините могат да са различни, включително и грешки на разследването, които в последствие не могат да бъдат поправени и др. След като се видя, че прокурорите не могат ритмично да работят по целия този голям обем от дела, преценихме, че може би е по добре да приоритизираме някои дела с потенциал и при които разследването върви добре.
Нека да не звучи като оправдание, но да не забравяме, че за две години се смениха пет правителства, а ние работим основно с министъра на вътрешните работи и с министъра на правосъдието. В хода на работата, когато се прецени, че има нужда от законодателни промени, всички министри са били отзивчиви, но в крайна сметка всеки си има стил на работа, екип и дори да има приемственост, ние малко или много почваме отначало. Междувременно беше закрит и спецсъдът, а ние тогава работихме със специализираните следователи. Делата трябваше да се преместят и да бъдат преразпределени. Със смяната на министрите на вътрешните работи всеки път се сменяха екипите, с които ние работим. В този смисъл, ние сме непрекъснато в някаква турболенция. Освен това, не всички делегирани прокурори бяха назначени от самото начало, което наложи преразпределяне на дела и т.н.
Пак да не звучи като оправдание, но не можем да сравняваме нашето законодателство в областта на наказателния процес например с италианското. Там държавата е плътно зад прокурорите, те имат много ясни процедури и много големи правомощия, много големи гаранции, включително и срещу произвол, разбира се.
Аз лично нямам съмнение, че Европейската прокуратура ще проработи, защото прокурорите са много защитени и, ако искат, могат да бъдат независими. Зад делегирания прокурор по всяко дело стоят още четирима прокурори – европейския прокурор и още трима други прокурори от камарата, тъй като делата се гледат от камари. Всеки може да е напълно спокоен, че неговите решения имат колегиална подкрепа, че няма причина да се опасява от натиск и опити да му се влияе, защото не е сам в това, което върши. Което в България е проблем.
Същевременно през последните два месеца се появиха информации за проблеми в българския офис на Европейската прокуратура, за напускащи прокурори и служители, за лоша атмосфера. Стигна се дотам Лаура Кьовеши да назначи одит на българския офис. Какво се случва?
Да говорим за тези неща поотделно. За мен твърденията за лоша атмосфера и напуснали хора, са умишлено поднесена на медиите дезинформация, която цели да дискредитира мен и господин Беличев, който се води ръководителна българския офис. Единствената причина за това е, че ние сме независими, никой не може да ни се обади и да ни нареди как да решим едно дело, да ни влияе или уплаши. И това очевидно дразни.
На второ място – никакви служители никога не са напускали. До момента служителите в администрацията на българския офис бяха назначени от главния прокурор, доколкото досега нямаше самостоятелно обособена администрация на Европейската прокуратура у нас. Това се промени едва с промените в Закона за съдебната власт, които влязоха в сила от миналата година, но те не могат автоматично да заработят, трябваше Пленумът на Висшият съдебен съвет да приеме Правилник за администрацията на европейските делегирани прокурори, който беше обнародван в Държавен вестник през февруари. Едва след това ние можем да създадем собствена администрация, а не администрация, назначена от главния прокурор. В този смисъл твърденията, че служители от администрацията на Европейската прокуратура напускат, недоволни от условията, просто няма как да са верни. Става въпрос за служители, командировани от главния прокурор, чийто срок на командироване е изтекъл през март.
Но трима от деветте делегирани прокурори напуснаха.
Те са, как да кажа, обект на ухажване от ръководството на Върховната касационна прокуратура (ВКП). Първият от тях всъщност беше повишен във ВКП, като заяви, че е кандидатствал за тази позиция още преди да кандидатства за делегиран прокурор, но решението на прокурорската колегия е излязло едва през януари. Един колега бе избран за помощник на националния ни представител в Евроюст, но към момента той все още не е подал тримесечното предизвестие, каквото се изисква по регламента, и продължава да работи за ЕП, като няма яснота колко време ще остане.