„Най-малко за 30 евро преминаваш границата. Понякога съм давал 50 евро“ – с това откровение на един български шофьор на камион започва репортажът на германската телевизия АРД от България. Шофьорът, който предпочита да остане анонимен, признава, че мнозина избягват дългите опашки на българската граница с помощта на подкупи. „Шофьори, които знаят, че са претоварени, отиват направо в митницата, плащат и минават без да ги проверяват“, казва той.
Александър Стамболийски от Съюза на транспортните работници потвърждава тази порочна практика. „Това корупция се приема за дадена, като нещо нормално. Транспортните фирми дори специално предвиждат разходи за такива практики“, отбелязва той. 1,3 млн. Корупционни сделки за една година Проблемът далеч не завършва с транспортния бранш, посочва автора на репортажа Сърджан Говедарска. Той разказва, че почти навсякъде в България се дават клетви – от службата по гражданско състояние до пътната полиция. Репортерът е разговарял и с представители на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), откъдето са установили, че през 2016 г. в България са осъществени 1,3 милиона корупционни сделки, като 22 процента от българските граждани са участвали пряко в такива договори.„Това се явява корупция, чието ниво съответства на това в страните от Западните Балкани , които все още не са част от ЕС. Сравнено с Централна Европа, корупцията в България е от 3 до 4 пъти по-висока“, казва Руслан Стефанов от ЦИД Ваня Нушева от българското представителство на „Трансперънси интернешънъл“ свързва проблема с лошото работещо българско правителство. „Неефективното функциониране на администрацията е един от основните фактори за разпространение на корупцията и за преодоляване на корупционното натиск върху бизнеса и гражданите“. Въпреки това, въпреки напредъка в определени области, целеви усилия са необходими най-вече по отношение на политическата корупция. „Именно там трябва да се фокусират усилията, в т.ч.върху проблемите за финансиране на политическата дейност, регулиране на лобизма и т.н. Когато се говори за корупция, трябва да се има предвид не само заплащането на брутни, но и други форми на търговия – търговията с влияние, злоупотребата с власт и публичните ресурси, начина, по който се провеждат процедури за избор на лица, заемащи високи позиции в управлението на изпълнителната власт, съдебната система и регулаторните институции, посочва Нушева. Тя цитира данните от Световния индекс за перспективата на корупцията, според които българските граждани оценяват най-силно засегнатите от корупцията институции на съдебната система и на парламента. Проблем е и фактът, че корупцията не се отчита много рядко.А в редките случаи, когато това все пак се случва, обикновено всичко остава без последствия. Годишно в България за корупция биват осъждани само 150 до 200 души. “ От една страна трябва да има по-лесен начин гражданите да могат да сигнализират, а на другия трябва да е ясно, че всеки, който участва в корупционната схема, е субект на наказание. Днес при нас това определено не е така. Защото ако някой реши да докладва случай на корупция , е твърде вероятно да не постигне нищо – най-много сам да бъде наказан.„Именно срещу тази практика ЕС често дърпа ушите на България, посочва репортер на АРД и добавя, че обикновено това остава без последствия.“ В доклада се припомня, че заедно с Румъния страната е поставена под особено наблюдение – включително заради пропуски в борбата срещу корупцията. че през шестте месеца на своето европредседателство България ще настоява за премахването на механизма за наблюдение. Авторът цитира заместник-председателя на парламента Деница Златева, според която е важно да се въведе ефективен механизъм за борба с корупцията, а не просто да се създаде нов административен орган – само за пред Брюксел. България изглежда твърде далеч от тази цел, заключава АРД и припомня, че антикорупционният закон, приет в края на 2017 г., не може да влезе в сила.Причината: президентът на страната Румен Радев наложи вето, тъй като според него законът не разкрива корупционни схеми и модели, а инструментите за предотвратяване на явлението не са ефективни, посочва авторът и добавя: Нещо повече – държавният глава смята, че законът може да бъде използван от управляващите като инструмент за разправа с неудобните. Междувременно опозицията обяви, че ще внесе вот на недоверие на правителството. В края на репортажа на АРД се посочва, че България остава в плен на корупцията. Тя е нещо като неписан закон, казва шофьорът на камион, който е цитиран и в началото на материала. „Тук работят само срещу облагородяване и всички трябва да плащат“, признава той.
Източник: Mediapool