Състоянието на здравеопазването у нас и здравната реформа са теми, които от години са неизменна част българската обществена и политическа дискусия, преобладащо с негативен оттенък. Здравната система се нуждае от дълбока реформа – в това са убедени всички. По темата News.bg разговаря с Антон Тонев, български лекар, коремен хирург и политик от „Продължаваме промяната“. Народен представител в XLVII народно събрание и кандидат на изборите на 2 октомври от район Варна.
Г-н Тонев, бяхте председател на Комисията по здравеопазване в 47-то НС. Основните Ви идеи за здравна реформа са свързани с повишаване на доходите на лекарите. Разкажете как виждате да се случи?
Обидно е един преглед да струва по-малко от един маникюр! Въпреки това основната ми идея не е просто да бъдат увеличени заплатите, а да подредим цялата система в началния й вид. В основата на финансовата пирамида на медицинската помощ трябва отново да застанат личните лекари, които да имат диагностичните, терапевтичните и не на последно място – финансовите възможности да диагностицират, проследяват и лекуват пациентите си така, че да не стигат до болница. Сега тази пирамида е обърната – личните лекари нямат достатъчно стимули да диагностицират и лекуват своите пациенти. Ето защо чрез Здравната каса ние даваме 50% от здравните си вноски за лечение в болница, а едва 11% – за извънболнична помощ. Като в същото време в болниците покриваме не най-безкръвните, модерни, леки и щадящи за пациентите операции, а класическата хирургия от края на миналия век. Имаме неусвоен потенциал в извънболничната помощ, а се налага да доплащаме в болниците, ако искаме модерно и качествено лечение. Парите не се разпределят правилно, редовите медици получават мизерно заплащане за висококвалифицирания си труд и им се налага да работят на няколко места.
Българските лекари, медицински сестри и акушерки са специалисти, които не заслужават основна заплата от 800-1000 лв. Смятам, че всеки ще се съгласи с това. Всички знаят колко средства се пилеят в болниците за непрозрачни обществени поръчки. В същото време не се осигуряват добри условия за пациентите и се налага невероятни специалисти да лекуват в мизерни условия, а някои болници дори доразболяват с атмосферата си.
Дали е възможно медиците да получават достойно заплащане? Да, има достатъчно средства в системата. Защо те не стигат до лекарите и сестрите? През последните месеци всички видяха, че заплати от 2000 лв. за лекар и 1500 за сестра се получават така или иначе, само че това не са основните заплати. Те зависят от началниците, които ги разпределят под формата на допълнително материално стимулиране (ДМС) по свое усмотрение. Така парите, които колегите са си изработили, се използват като инструмент висококвалифицирани специалисти да бъдат държани в подчинение.
Няколко държавни болници изпълниха колективния трудов договор и увеличиха основните заплати до заложените в него 2000 лв. за лекар и 1500 за сестра. В частните клиники тези възнаграждения са отдавна достигнати. Наистина не разбирам упоритостта на част от директорите на държавни болници, назначени по времето на ГЕРБ, да не искат да вкарат ДМС-тата в основните заплати. И не разбирам и упоритостта на политиците от ГЕРБ да ги насърчават в това. Така те ги правят смешни в очите и на пациентите, и на служителите им – заплатите на болничните директори са публични и всички виждат разликата с тези на останалите лекари и медицински специалисти .
При нашето управление за първи път от 12 години насам се увеличиха цените на всички клинични пътеки средно с 25%, има възможност за увеличаване на заплатите, пациентите ще плащат по-малко, има стъпки за реформа, които нито един от политиците на ГЕРБ, които се упражняваха в сектора, не направиха. Мога да изброя някои поименно – Десислава Атанасова, Кирил Ананиев, Костадин Ангелов, но има и много други – по времето на ГЕРБ министрите на здравеопазването се сменяха доста често.
Отново актуална е темата за е-здравеопазването, конкретно хартиената и е-рецепта. Защо паралелното им функциониране да е крачка назад?
Аз участвах активно в разработването на различните модули на Националната здравно-информационна система и в дискусиите и бях своеобразен арбитър между здравното министерство, Българския лекарски съюз и Българския фармацевтичен съюз по темата за бялата и електронната рецепта. Като политик от „Продължаваме промяната“ аз напълно подкрепям пълната дигитализация в българското здравеопазване, тъй като по този начин ще направим всички процеси напълно прозрачни. Като лекар обаче бих запазил още известно време хартиената рецепта като възможност за изписване на лечение в някой единични и особени случаи.
Разбира се, преминаването към изцяло електронни рецепти трябва да стане чрез създаването на редица стимули както за лекаря, който да иска да използва електронните форми, така и за фармацевта, за да отдели минута да дигитализира поднесената му хартиена рецепта. Особено ако се касае за няколко случая на ден. Електронната рецепта е новото, иновативното и тя неизбежно ще се наложи безапелационно в един момент, но според мен това трябва да се случи плавно, без ситуации, в които лекар да бъде в невъзможност да лекува поради технически причини.
Електронното здравеопазване е един дългоочакван процес, на който дадохме началото, и той трябва да продължи напред. Това е първата крачка по пътя към реформирането на здравната система – когато процесите влязат в облака, кражбите, надписването, ненужните процедури ще станат много по-видими. Базата данни ще даде възможност да развиваме информирано политиките и промените в здравния сектор.
Но когато говорим за рецепти, аз виждам един много по-голям проблем. Това е въпросът с масовото самолечение – хората знаят, че в аптеката ще им дадат антибиотик или лекарство за сърце, без да им искат рецепта, и си самоназначават хапчета само защото на съседката й помагали, с всички последствия от това. Неправилното лечение, злоупотребата с лекарства, антимикробната резистентност, голямото доплащане, както и това, че пациентите не намират предписаните лекарства навсякъде, а аптеките си избират какво да продават и какво не – това са основните проблеми в лекарствения сектор, които ние виждаме и с които ще се борим.
По Ваши изказани мнения по време на мандата на управление на „Продължаваме промяната“ има проблеми и при управлението на болниците? Как виждате здравната карта там?
Ще разделя въпроса на две. Всички сме съгласни, че за население под 7 млн. души 365 болници са повече от достатъчни. Проблемът е тяхното разпределение – това, че огромни райони остават непокрити и множество пациенти нямат достъп до лечение в златния час при инсулт и инфаркт, например. Проблемът е и в липсата на специалисти по определени специалности. Това прави медицинската грижа във Варна, където съм кандидат за народен представител, доста по-различна от тази, да кажем, в Дългопол и Вълчи дол.
Сега здравната каса сключва договори с всички възможни болници без ясни измерители на това дали пациентите излизат оттам излекувани или инвалидизирани, дали излизат заразени с вътреболнична инфекция или пък в болницата се прилагат модерни методи и на другия ден пациентът е у дома и след това на работа. Здравната карта трябва да отчита всичко това и Здравната каса да дава парите ни на най-добрите, а не на всички. Това е моят стремеж.
Искам да илюстрирам проблемите в управлението на болниците с два примера – на местно и на национално равнище. Голямата спешна болница във Варна – „Св. Анна“, е в тежко финансово състояние. Освен държавата, там акционери са община Варна и още няколко общини, които блокират всякакви промени в нея. Всичко това е дело на ГЕРБ. Както в национален аспект управлението на ГЕРБ съсипа и докара до фалит най-старата държавна болница в България – „Александровска“.
Държавните болници се управляват лошо, в много от тях пациентите си носят чаршафите и лекарствата, медицинските екипи са слабо платени. Това е недопустимо в 21 век, както е и недопустимо учили цял живот медици да получават мизерно заплащане. Феодализацията на болниците представлява един много сериозен проблем, за който никой не се осмелява да говори поради дълго насаждания в годините страх от саморазправа с лекари и медицински сестри – имаме прекрасни примери за това. Когато един и същи човек е директор на болницата, началник на клиниката, председател на дружеството по специалността и оглавява катедрата и комисията в университета, която дава специалност на младите лекари, с единственото оправдание, че няма кой друг да го прави, това какво говори за системата? А ние имаме система, която го позволява. Ерго, имаме нужда от много сериозни реформи, за да имаме съвременна здравна система без вертикални структури, без тотална зависимост на много хора от благоволението на един човек, без корупционни и без лични обвързаности, които пречат най-добрите да получават най-много и да се развиват най-бързо. Разсичането на този Гордиев възел е трудно, но не е невъзможно.
Може ли да обясните и защо страната ни е с най-голяма смъртност от инфаркти и инсулти и може ли и как да се подобри този статус?
България е с изключително висока смъртност от инсулти и с намаляла смъртност от инфаркти. Защо се случва това? Модерното лечение на инсулти не се практикува масово в България и годишно 34 хил. души се инвалидизират вследствие на мозъчен удар. Във Варна през миналата година при приети 1834 пациенти с инсулт са направени едва 53 тромболизи. Страхувам се, че голяма част от останалите пострадали са се инвалидизирали. В Плана за възстановяване и устойчивост е предвидено да бъдат обособени 10 центъра за бързо и съвременно лечение на инсулти и се надявам това да промени тъжната картина съвсем скоро, така както се получи през последното десетилетие при инфарктите след разкриването на катетеризационни лаборатории. Тук трябва да говорим за насъщни неща като това, че сме първи по тютюнопушене и доста напред в класацията за употреба на алкохол на глава от населението в ЕС, че националната ни кухня е тежка, че сме обездвижени и че не посещаваме редовно профилактичните прегледи при личните си лекари. Което пък е следствие от насаденото недоверие към здравната система като цяло. Целта на „Продължаваме промяната“ е в края на следващия ни мандат всичко това да се промени в положителна посока.
Интересно е също здравеопазването като тема да влиза от училище? Споделете тази идея?
То е част от учебните програми и в останалите страни от ЕС. Не само това – съзнанието на една нация се променя из основи от училище. Тогава, когато още от детската градина и от първи клас в училище, децата знаят защо трябва да си мият ръцете и зъбите, когато малко по-късно се научат да разпознават инфаркт и инсулт, когато могат да окажат първа помощ и различават кръвните показатели, те ще започнат да ходят на прегледи навреме и няма да настояват фармацевтите да им „дадат“ лекарство, което не е за тях.
Не може да се подмине пандемията от коронавирус. България бе сред страните с най-висока смъртност? На какво се дължи това, по Ваше мнение?
През миналата година анализ на Националния център за опазване на общественото здраве и анализи показа, че системата не е била готова за пандемията, мерките са били хаотични и са зависели от настроението на Бойко Борисов и от това дали някой протестира срещу носенето на маски. Тогава заключението беше, че мерките са били политически, а не медицински. Разбира се, никой не понесе отговорност за тази висока смъртност. Това, което ние направихме, е ковид мерките да се въвеждат по обективни медицински показатели – заетост на болнични и интензивни легла.
Към лошото управление на кризата трябва да добавим и нежеланието на голяма част от хората да се ваксинират, както и многото хронично болни и възрастни хора, които са рискови групи за заразяване и боледуване. Искрено съжалявам, че много колеги и много други хора изгубиха живота си в пандемията и държавата тогава не беше на висотата на изискванията, които й постави времето.
Какво обещава „Продължаваме промяната“ в здравеопазването, ако влезе в следващия парламент?
Въпреки че всички ние се осигуряваме за здраве и Здравната каса получава 6 млрд. лв. от здравни вноски, ни се налага да доплащаме още толкова, за да получим качествено лечение и лекарствена терапия. Това е основният проблем за всички нас като пациенти.
В „Продължаваме промяната“ знаем как да намалим доплащането – ще спрем краденето и порочните обществени поръчки, а спестените средства ще насочим за повече лекарства, за пълно покритие на стойността на медицинските изделия, за по-добро и модерно лечение в болница и за преоборудване на извънболничната помощ, за да не трябва човек да лежи три дни в клиника за едно изследване със скенер или ядрено-магнитен резонанс.
Предлагаме един съвсем нов подход при правенето на политики в здравеопазването – без обвързаности с бизнеси, частни интереси и фирми, близки до управляващите, на входа и изхода на всяка държавна болница, както беше при ГЕРБ и както още продължава да е на много места. Ще правим промени само след широко публично обсъждане и съвместно с лекарите, професионалистите по здравни грижи, пациентите. Те не са наши подчинени, ние не сме командири и генерали, ние не заповядваме нещо, което ни е хрумнало на сутринта, без да питаме никого, и не си отменяме заповедта до вечерта.
Ще продължим с усилието си възнагражденията на лекарите да достигнат нивата в Европейския съюз, искаме и всички медицински сестри и други медицински специалисти да имат достойно и мотивиращо заплащане само с едно работно място, а пациентите – да повярват в силата, компетентността, доброто отношение на своите лекари и да плащат възможно най-малко за здраве.