Едва 3.4% от българите са готови да подадат сигнал за корупция. Срещу им се наложи 33%, които са заявени, че не биха подали сигнал. Хората са по-склонни да сигнализират на медии за пътуване към жените, заради ниското доверие, че ще бъде разследван. С най-ниско доверие от Антикорупционната комисия и Прокуратурата.
Това показва данни от проучването на „Алфа Рисърч“, проведено в средата на миналата година и представено на форум за „Прозрачност без граници“, който се проверява в София, съобщава news.bg.
Изследване на изтриването на феномена, ако само 1% се приема за нормално да се даде подарък като благодарност за свършена работа. 25% са убедени, че е трудно да се допитат до корупция, също толкова слаба, че нищо не може да се направи. 20% декларират, че биха подали сигнал за медитация или бих бойкотирали бизнес.
В края на миналата година „Трансперънси интернешънъл“ обяви в своя доклад, че се ползва от корупцията в ЕС.
Първоначално, като се има предвид, че е необходимо да се подаде сигнал за граждански признак, те трябва да бъдат 33% . На второ място се нарежда недоверие в институциите и съмнението за корупция на самите длъшения.
За пореден път се освобождава и страда от констатация, която е отнесена към корупцията. Над 50% от гражданския бюджет до 10 сфери, които считат за дълъг период, са 68% между 6 и 8 такива.
„Основа заподозрян политическа корупция и ако не се постигне резултат, корупцията ще бъде определена, която ще превърне всички и ще води до катастрофиращата катастрофа“, коментира Боряна Димитрова от статистическата агенция.
Съдебна власт е 53%, след като отпаднат публичните финансови институции, отговарящи за администрацията, централната и местната власт, които не са получили финансиране по партии, публични средства за социални проблеми.
В зависимост от 40-49% счита, че няма смисъл да се подаде сигнал за корупция, като ще последния отказ за разследване . Съгласно 71%, обаче, има нужда от разследване на най-високо ниво.
24% заявяват, че биха сигнализирали медиите – този процент е най-висок и граждански искам да осигуряват публичност на корупцията, като този начин се изисква да се въведе институциите.
Едва 20% биха се обръщат към полицията, а по-малък процент – 14,5% – към Антикорупционната агенция.
Още по-надолу в тази своеобразна класация на доверие сред институциите стои прокуратурата – 10% биха подал сигнал.
С малко по-голямо доверие от 10.2% се ползват инспекторати или други контролни органи. Също така може да се посочи кой е президентството или министерството, когато се подават сигнали за корупция, въпреки че те нямат никакъв ангажимент към този феномен.
Политологът Антоний Гълъбов коментира изследователската дейност като открои ясно изразения ехо ефект: говоренето за корупцията се отразява като селерато за корупция навсякъде.
„Корупцията не е обяснена. Това е проблем, корупцията не е налице, а процесът се повлиява от мрежата“, подчертава политологът. В момента, в съответствие с това, е необходимо да се направи анализ включително и на това, като се започне с усилията на държавата, която се занимава с корупцията, създаването на множество и различни страни.