Днес парламентът слага край на ваканцията си и поставя началото на новия политически сезон. Парламентарното заседание е извънредно по "технически" причини - предварително се "отработва" празничният четвъртък. Покрай катастрофата в Своге, последвалото отстраняване на трима министри и тридневния размисъл на една от партиите в управляващата коалиция дали да остане в нея или не се създаде усещането за политическа извънредност на момента.

Началото на края?

Някои заговориха за край на коалицията и на прословутата стабилност. И дори за начало на края на цялото политическо битие на днешния премиер, който вече трябвало да мисли не за спасяване на третия си мандат, а за личното си политическо спасение.

Последваха ултиматуми, заплахи, обвинения, искания за оставки и "високо напрежение" пред затворените врати на коалиционния съвет. Какво е ставало зад тях само можем да предполагаме, но 4 часа по-късно се оказа, че тревогата пак е била фалшива - макар и може би не съвсем здрава, коалицията е жива. В името на страната и народа.

Да, управлението това лято понесе (или, в някакъв смисъл, си самонанесе) поне два силни удара, извадили на показ негови характерни черти. Най-напред се срина търговският регистър като символ на некомпетентност и забатачени реформи. После катастрофата в Своге по доста неприятен за управляващите начин свърза директно и нагледно тяхната най-голяма гордост (пътищата и строителството) с тяхната най-голяма слабост (съмненията за корупция). Това обаче очевидно поне засега не е достатъчно, за да предизвика нещо повече от поредните вътрешно-патриотични скандали.

Разбира се, това управление едва ли ще изкара целия си мандат, както бодро обещават някои негови представители. Но и възпламеняването на тема политическа криза и скорошни предсрочни избори изглежда доста преждевременно. Доколкото отстрани могат да се преценят интересите и мотивите на замесените политически фактори, никой от тях не желае такова развитие и не е готов за него.

 

Как БСП крепи управляващите

Всъщност, има една парламентарна партия, която публично говори за оставка на правителството и за предсрочни избори. Само че желанието се разминава с възможностите, а и едва ли е искрено. Макар да е втора политическа сила, БСП има най-незначителна роля в сегашната ситуация, понеже от нея не зависи нищо. Освен това знае много добре, че няма шанс да спечели скорошни избори, а с кресливото си поведение нейното ръководство допълнително намалява този шанс. Защото повече плаши, отколкото привлича и така директно налива гласове на основния си конкурент.

Става дума за онази не малка група хора, които за нищо на света не биха искали да преживеят нови соцексперименти и ужасно се страхуват, че някой може да ги изтръгне от европейския им път и да ги захвърли в съветско-путинската орбита. На тези хора им стига една "Визия за България", декларация в подкрепа на Мадуро или митинг на Бузлуджа, за да гласуват за ГЕРБ. Което при други обстоятелства никога не биха направили. Така, без да е негова реална алтернатива, БСП на практика крепи днешното управление.

А останалите?

За "Воля" предсрочните избори не са опция при каквито и да било обстоятелства, защото знае, че е в парламента за първи и последен път. Нейната група е най-малка, но ролята ѝ в сегашната ситуация е по-голяма от ролята на БСП. Защото тя е "резервното колело" на управлението. Именно затова, когато един Патриот заплашва, че ще напусне, друг Патриот може да му отговори, че и с него и без него "нещата ще вървят напред".

За т.нар. патриоти (по отделно или в намален състав) мястото в бъдещия парламент също съвсем не е гарантирано. Затова, въпреки че не могат да се гледат, и за тях предсрочните избори не са желана перспектива. Освен това поне двама от тях са напълно удовлетворени от днешното си положение. Защото овладяха ключови сектори с големи поръчки и проекти и се сдобиха с ключова роля на удобна трансмисия за прокарване на чужди лобистки назначения и законодателни идеи. Те, ако имаше как, с облекчение биха се отървали от опърничавия си трети партньор.

Той пък, по една или друга причина, е най-слабо въвлечен в сладостите на властта. Печели най-малко и губи най-много от присъствието си в нея. При цялата си противоречивост и въпреки периодичните си ексцесии, той изглежда най-адекватен в оценките си за управлението: едноличен стил, професионален дефицит, "калинки“, популистки решения вместо тежки реформи, профанизиране на политиката, ширещи се корупция, лобизъм и беззаконие. Но и за него явно е рано да поеме по свой път без ясна и относително сигурна перспектива за бъдещето. Затова и се ограничава със символични жестове и закани.

От ДПС може по случайност да се чуе нещо дежурно за нуждата от промяна. Но то не е нищо повече от опозиционна маскировка. Зад кулисите цари дух на взаимопомощ. Макар и да се говори за известни пукнатини вътре в движението, същото изглежда се отнася и за разпръснатата под прикритие навсякъде "партия" на Пеевски. Контролираните от него т.нар. медии са сигурен индикатор за това - громят президента и лидерката на социалистите (а на моменти дори и самия Доган) и защитават правителството. А единствената им критика към премиера е, че бил прекалено "деликатен и толерантен".

Моментът не дошъл

Според други пък, като "взел скалпа" на цели трима министри едновременно, премиерът е преиграл с демонстрацията на твърдост и сила. Защото, всъщност, бил "небивало слаб, уязвим" и загрижен за политическото си оцеляване. Това може донякъде и да е вярно - наоколо има достатъчно натрупани недоволства и напрежения, а и известно изхабяване с времето е неизбежно.

Но от друга страна, както се видя, той не е загубил умението си да отиграва и контролира ситуацията. Вероятно все още знае и как да се оттегли, така че пак да се върне. Моментът за това обаче явно още не е дошъл. Евентуален бъдещ партньор още не е отгледан, а и сигурно има работи за довършване и позиции за овладяване. Предстои избор на членове на Конституционния съд, а покрай тях вероятно и на нов главен прокурор. Което си е супер приоритет.

Затова, въпреки очакванията, не се случи нищо извънредно. Каквито и да са интересите на страната и на народа, коалицията ще оцелява, докато интересите, които я крепят, са по-дълбоки и по-силни от напреженията в нея.


Ясен Яхнаджиев – Дойче вече