През последните единадесет години България е обект на специален мониторинг за прилагането на принципите на правотата държава. Корупцията в страната все още не е изкоренена, но Брюксел вече разглежда алтернативи на специалния надзор, отбелязват от редакцията на швейцарския вестник Die Neue Zuercher Zeitung, цитиран от агенция "Фокус".

„Магистратите работят по съветския модел. Главният прокурор ръководи всички прокурори в страната и може да обясни всяко тяхно решение за нищожно",

обяснява Велислав Величков, председател на инициативата „Правосъдие за всеки“. Съгласно думите му, тази концентрация на властта има сериозни последици: обвинителните актове по делата за корупция срещу политици и бизнес фигури умишлено се съставят „със скоростта на охлюв“, за да бъде забавено съдебното производство.

През последните години заради корупция са осъдени само двама кметове и един депутат, подчертава адвокатът. Величков не е сам в критиките си. В индекса на организацията „Прозрачност без граници“ за корупционните възприятия България е поставена на 75-то място, след всички останали страни от Европейския съюз. Проучване, поръчано от „Зелените“ в Европейския парламент, отбеляза също значителни дефицити в законите за борба с корупцията и особено при тяхното прилагане.

През януари председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, при откриването на българското председателство на Съвета на ЕС в София, призова за присъединяване на страната към еврозоната и към Шенгенското пространство, от които тя остава изолирана именно заради нерешените проблеми с корупцията.

„Учтивостта“ на Юнкер отразява дилемата на ЕС. Преди 11 години, България и Румъния са приети в ЕС от геополитически съображения, въпреки че не отговаряха на критериите за членство по отношение на демокрацията и върховенството на закона. Ето защо ЕС постави България и Румъния под специален надзор - така нареченият Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП). Бяха създадени конкретни и технически цели и за двете страни - от борбата с организираната престъпност до реформата на съдебната система. Служителите на ЕС се надяваха, че двете страни скоро ще бъдат освободени от специалния режим. Единадесет години по-късно разочарованието се усеща в разговорите с вътрешни лица в Брюксел. Въпреки че МСП със сигурност е довело до подобрения. Но процесът на реформи в Румъния е като разходка с влакче в увеселителен парк: след постижения, като например засилване на органа за борба с корупцията, следват неуспехи като последните закони, които ограничават независимостта на съдебната власт.

България се смята за по-нестабилна. Тя е успешна в борбата с мафиотските структури. В Брюксел обаче се говори за организационни дефицити в органите за борба с корупцията и за „култура на политическо влияние" в прокуратурата. Все още има голяма нужда от реформа, но ЕС не желае да държи две от своите държави-членки под специален надзор.

Източник: actualno.com